Учените спорят: според едни подобен подход не е безопасен, други го намират за перспективен Илон Мъск има

Учените спорят: според едни подобен подход не е безвреден, други го намират за перспективен

Илон Мъск има проекти да бъдат вградени чипове в мозъка, които да оказват помощ за отслабването при затлъстели хора. Това разгласи самият милиардер в изявление през април предходната година, говорейки за компанията си “Нюралинк ”.

“Мисля, че бихме могли да решим доста огромен кръг проблеми, свързани с мозъчни увреждания, в това число тежка меланхолия, патологично затлъстяване, нарушавания на съня, възобновяване на паметта при възрастни хора ”, съобщи той.

Това не е извънредно изказване. “Нюралинк ”, сходно на други пробни мозъчно-компютърни интерфейси, пренастройва нервната система. Хората, страдащи от парализа, са употребявали импланти, с цел да възвърнат непълен надзор върху крайниците си. Този тип технология може даже да превежда невронни импулси - главно мисли - в радиосигнали и да ги предава на дронове, компютри или други устройства, разяснява изданието “Дейли бийст ”.

Така че не е изключено някой, измъчен от болестно затлъстяване, да употребява мозъчно-компютърен интерфейс, с цел да бъдат следени частите от мозъка му, които го карат да преяжда. Но има проблеми.

За начало, макар че има устройства, които хората могат да носят като шапки, най-гъвкавите и чувствителни – като “Нюралинк ” – изискват мозъчна интервенция.

Хирурзите безусловно пробиват дупка в черепа на пациента и вграждат чиповете

При всички условия това носи опасности, в това число за инфекции и отменяне.

Така че за момента мненията на експертите се разминават. Според едни прибягването до мозъчни импланти не е целесъобразно, изключително в случай, че към този момент има цяла нова серия лекарства, които имат доста добър резултат за събаряне на килограмите. Тези препарати, известни като глюкагон-подобен пептид-1-антагонисти, основани за лекуване на диабет, потискат апетита, като забавят придвижването на храната през храносмилателната система. Според специалистите те оферират молекулярен метод към контрола на глада с по-малко опасности спрямо мозъчно-компютърните интерфейс процедури. През септември стана ясно, че самият Мъск употребява едно от тези медикаменти, с цел да наподобява по-строен.

Други учени виждат добра вероятност в концепцията за имплантите. “Не мисля, че е по-неправдоподобно от други изказвания за капацитета на невротехнологиите ”, споделя пред “Бизнес инсайдър ” професор Андрю Джаксън, специалист по невронни интерфейси в университета в Нюкасъл. Но той счита, че налични в комерсиалната мрежа мозъчни чипове ще има евентуално след доста години, и въпреки всичко концепцията е обещаваща, в случай че бъде подкрепена от добросъвестни учени.

Основана от Мъск през 2016 година, компанията “Нюралинк ” създава микрочипове, които се вграждат в черепа на човек. Малки проводници, оборудвани с електроди, се разклоняват от устройството в мозъка, позволявайки му да чете и евентуално да подтиква мозъчната активност.

Преди време ексцентричният мегабогаташ уточни необятен набор от неврологични болести, за които съгласно него “Нюралинк ” може да помогне, в това число заболяванията на Паркинсон и Алцхаймер. Той също по този начин направи някои пресилени изказвания, че чипът евентуално “лекува аутизма ” и основава “симбиоза ” сред хората и изкуствения разсъдък.

След изявлението на Мъск за възможните чипове против затлъстяването в медиите повече не е имало информация дали има развиване и до каква степен се е стигнало с тази разработка. Като цяло обаче концепцията е осъществима, твърди Садаф Фаруки, професорка по метаболизъм и медицина в Университета в Кеймбридж.
Чиповете се вмъкват в мозъка, с цел да подтикват активността му и да оказват помощ на парализирани да възвърнат огромна част от двигателните си функционалности. 
“При някои хора с тежко затлъстяване функционалността на определена мозъчна област, хипоталамуса, наистина често води до увеличаване на апетита ”,

споделя тя. Хипоталамусът е жлеза, ситуирана в центъра на мозъка, която има жизненоважна роля в контрола на производството на хормони. 

“Ако намерите метод да се насочите към тази съответна област и даже към съответните неврони, които подтикват апетита, тогава на доктрина лекарство или технология, които го вършат, биха могли да подобрят живота на пациентите ”, счита Фаруки.

Мозъчният имплант също би бил по-малко инвазивен от други лекувания за болестно затлъстяване, прибавя и проф. Джаксън от Университета в Нюкасъл. Някои от тези лекувания включват смяна на формата и функционалността на храносмилателната система на пациента.

Някои откриватели са толкоз уверени в технологията за мозъчни импланти, че са минали към ранни изпитвания за доказване на концепцията върху хора, само че са събрали спорни резултати. Едно изпитване с присъединяване на шест души с болестно затлъстяване - несъмнено в изследването като показател на телесна маса над 40, – е включвало мозъчен имплант, който предава чести електрически импулси към хипоталамуса.

Един участник е отслабнал с повече от 45 кг,

трима са изгубили малко тегло, само че не значително, а другите двама въобще не са свалили и грам. В друго сходно изследване единствено един от трима души съумял да отслабне.

Франческо Рубино, началник на метаболитната хирургия в Кралския лицей в Лондон, счита, че технологията за мозъчни импланти е обещаваща, само че чип, който се концентрира само върху намаляването на апетита, евентуално ще бъде “предопределен неуспех ”.

“Нови проучвания демонстрират, че освен методът, по който хората се хранят, ги кара да натрупат килограми. Възможно е също тялото да не контролира вярно тежестта посредством изгаряне на наличните мазнини за сила. Това е все едно да имате контейнер, цялостен с гориво, само че да имате някакъв недостатък, тъй че горивото не може да се употребява дейно ”, споделя Рубино. Но в случай че съумеете да откриете отключващия фактор на болестта и да го атакувате с имплант, може да унищожавате казуса в основата му, уверен е откривателят.

Мозъчен чип, който може дейно да се бори със затлъстяването, евентуално е надалеч, разясняват медиите в Съединени американски щати. “Нюралинк ”, от една страна, към момента не е напълно ясно дали е получила публично утвърждение (по този мотив излизат спорни информации) за тестване върху хора и Мъск сподели в изявлението си през април, че откакто компанията стартира да вгради чипове в мозъците, тя ще се концентрира върху мозъчни и гръбначни увреждания евентуално в продължение нацяло десетилетие. 

През ноември м.г. бе обявено, че компанията на милиардера е почнала да набира доброволци под 40 година с парализа, които да вземат участие в първите опити с хора на революционната технология.

“Нюралинк ” към този момент проведе редица опити с животни, включително с свине, овце и маймуни,

като бе остро подложена на критика от организации за отбрана на животните за метода, по който ги третира. Стигна се даже до апели за следствие поради гибелта на няколко примати.

Що се отнася до импланта против затлъстяване, проф. Джаксън от Нюкасъл е уверен, че “все още много научни проучвания ще са нужни, дружно с развиването на технологиите, с цел да доближи този тип терапия до нуждаещите се ”.